В първата част на интервюто със заместник министъра на земеделието и храните Красимир Чакъров, който отговаря за изпълнението на Стратегическия план за развитие на селските райони, подробно разясни как ще се прилага извънредната помощ, която МЗХ ще пусне до месец, така че да бъдат обезщетени земеделските стопани, чиято продукция беше поразена от неблагоприятни климатични събития като слани, градушки или болести по животните през 2026 г.
Втората част от интервюто е посветена на екшън плана, разработена от Министерството на земеделието и храните, по който администрацията ще се опита да спаси възможно повече средства от Стратегическия план заради двугодишното забавяне на приемите по интервенциите за този програмен период. Той изтича в края на 2027 г., а до момента страната ни вече изгуби първите 47,5 млн. евро за 2023 г.
Господин Чакъров, МЗХ имаше оптимистичен и песимистичен вариант със загуба на 280 млн. евро или 389,5 млн. евро по Стратегическия план. Колко са изцяло върнатите средства в бюджета на ЕС и защо земеделците губят това подпомагане?
Причината България да не може да усвои заложените средства се дължи на забавянето на националното законодателство, което от своя страна се дължи на смяната на 7-те правителства през последните 4 години. Факт е, че не само България, но и много други държави в ЕС като нас търпят санкции, което се дължи на различни фактори.
Искам да припомня, че отчисляването на средствата за 2023, 2024 и 2025 г. става по правилото N+2, според което всеки бюджетен ангажимент, който не е използван за авансови или междинни плащания през съответната година, подлежи на автоматично отчисляване две години след нейното приключване. Затова и за бюджетната 2023 година Европейската комисия отчисли 47,5 милиона евро европейско финансиране от планирания годишен бюджет и това стана в края на 2025 г. Плюс средствата от националния бюджет в размер на 84 млн. евро, така че общото отчисление е 119 млн. евро. Знаете, че 2026 година още не е приключила, затова едва през декември ще разберем дали и колко средства ще бъдат отчислени за бюджетната 2024 г. По тази причина няма как да прогнозираме отчисленията за двете години – 2024-а и 2025-а.
И все пак, вероятно разполагате с прогнозна сума. Каква загуба се очаква за 2024 и 2025 г. и кои са интервенциите, чиито бюджети остават неизползвани?
Към този момент е невъзможно да се обяви, защото плащанията още не са започнали. Всяка година ние сме планирали по 282 млн. евро, които трябва да разплатим, но за целта е важно да има приключени договори, които да бъдат субсидирани, затова няма как да обявим и интервенциите. Когато се отчитахме пред земеделската комисия в парламента, посочихме какъв е рискът от автоматичното отчисляване на средства, което обаче ще стане в края на годината – към юли т.г. отчисленията за 2024 г. бяха около 109 млн. евро. До края на годината би могло тази сума да намалее, защото одобрените проекти може да нараснат.
Неслучайно в тази връзка разработихме екшън план, по който активно се работи. Първата ни задача беше да съсредоточим експертния ресурс на двете ведомства – ДФЗ и МЗХ, като командировахме хора във фонда от министерството. Всички те се заеха с обработката на проектите, подадени по двете най-атрактивни интервенции – II.Г.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ и II.Г.2 “Инвестиции за преработка на селскостопански продукти“, така че максимално да ускорим обработката на проекти.
По отношение на бюджета, при одобрението на Стратегическия план той беше 1 411 630, 220 евро европейски средства, а заедно с националното съфинансиране сумата надхвърляше 3,6 млрд. евро. След отчисляването на тези 47,5 млн. евро бюджетът за България остава 1 364 137, 019 евро, колкото до националните средства, те се връщат в националния бюджет, просто не се разходват.
Какви са първите резултати от екшън плана – по коя интервенция смятате, че ще има най-много одобрени проекти?
Това са първите интервенции, чиито приеми бяха приключили към март. Става въпрос за забавените проекти, насочени към инвестиции в църковни и други религиозни храмове – църкви, манастири, джамии. Смятаме, че до края на тази година ще бъдат приключени. От интервенциите, свързани с неземеделските дейности – услуги, производство и занаяти, най-голямо е забавянето при услугите. Но и там подсиленият екип обещава до края на годината договорите да бъдат подписани. По отношение на най-атрактивните мерки, чиито приеми бяха затворени тази година, в средата на ангуст ДФЗ разпредели по експерти разглеждането на проектите от интервенциите II.Г.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ и II.Г.1.1 „Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда“. Експертите в момента извършват административните проверки на тези проекти.
За интервенцията II.Г.2, предстои проектите да бъдат разпределени между експертите. Но има едно предимство, което се отнася за проектите за чиста преработка II.Г.1 “Инвестиции за преработка на селскостопански продукти“, където предстои предварителната оценка и евентуално преразглеждане на тези, за които има опровержение. След като публикувам ранкинга, тези проекти ще бъдат разпределени за цялостното разглеждане.
За да ускорим процеса и по двете интервенции, възнамеряваме при чистите инвестиции, там, където е възможно, хората, които са готови да започнат проектите си веднага, да го направят, но трябва да попадат в 100-процентната рамка на бюджета на приема, не извън нея. Ще припомня, че е нормативно е допустимо да се даде ход на изпълнението на подобни инвестиционни проекти веднага с подаване на заявлението, независимо че тепърва предстои същинското оценяване.
Колко време ще отнеме целият процес на окончателното одобрение, за да стигнете до крайния ранкинг?
Помните, че само по II.Г.1 бяха депозирани 3 хиляди проекта, но голяма част от тях не отговарят на изискванията и отпаднаха още при предварителното оценяване. За съжаление, няма как да обявим окончателната класация, докато не приключим и последните проекти, покриващи бюджета по двете интервенции. Ако ме питате дали в началото на 2027 г. е възможно процесът ще приключи, не бих рискувал с директен отговор.
Към този момент правим всичко възможно повече да не бавим процесите на одобрение. Много добре знаем, че фермерите и целият бизнес е планирал разходите си преди години отдавна, знаем рисковете с непрекъснатите промени в цените на машини и оборудване, със сривовете и кризите на пазара. Амбицирани сме да приключим възможно най-бързо.
Извън последните оценки с точкуването, които ДФЗ обяви неотдавна, ще има ли и втори списък с резервни проекти, питат фермери?
Наредба 4 не позволява изготвянето на резервен списък – според нея 100% от проектите с най-много точки се вместват в наличния бюджет, а тези със 150% надхвърлен бюджет ще обхванат проектите, които са достигнали предварителния ранкинг. По време на тематичната работна група, която се проведе на 12 август, ние съобщихме на бранша, че това, което можем да направим, е да изработим нещо като резервен списък. Тоест проектите със 150-те процента над бюджета да си останат като резервен списък. А за всички проекти под чертата решихме тяхното отказване да се измести във времето, след публикуване на окончателното класиране. Кандидатите трябва да имат търпение, защото ние ще изчакваме и ако има освобождаване на средства след определен кръг на оценяване или ако се освободи ресурс от друга интервенция, едва тогава бихме могли да ги разглеждаме.
До края на годината какви други приеми ще отворите извън новия за обезщетенията от слани, който формирахте с бюджета от 7,7-те милиона евро, възстановени от ЕК на България по ПРСР 2007-2014 г. - вижте първата част от интервюто?
В рамките на тази година сме планирали няколко приема. Единият е свързан с интервенцията за млади земеделски стопани. Той е аналогичен на старите мерки 112 или 6,1 от ПРСР и се прилага за кандидати, чиито стопанства са създадени в период, не по-дълъг от 24 месеца преди кандидатстването. Успоредно с това ще върви и интервенцията за безплатно изработване на бизнес-плановете, през консултантските услуги на Националната служба за съвети в земеделието.
Следващата интервенция е с горска насоченост – подпомагането ще се отпуска за поддържане на стари гори и горски територии, които се намират в мрежата „Натура“. Като всяка година ще се отпускат субсидии и по всички ИСАК базирани интервенции от втория стълб – за биопроизводство, агроекология и др.
Тази година имаме амбиция да извършим частично плащане и за фермерите, прилагащи хуманно отношение към животните. Казвам частично, защото едната практика няма как да се финансира в рамкита на 2026 г., тъй като по нея фермерите се отчитат пред фонд „Земеделие“ през януари месец на следващата година. Ако трябва да обобщя, до края на годината сме амбицирани да изплатим освен новата кризисната интервенция също и всички останали плащания по втория стълб, свързани със субсидии за площи и животни.
Какво да очакват земеделци и животновъди по Стратегическия план през 2027 г.?
Заложени са доста приеми през следващата година. Тъй като по регламент бюджетът за млади земеделски стопани е гарантиран и средства от него не се използват за други цели, прехвърляне на бюджет там не се прилага. В случай, че с тазгодишния прием за млади фермери не успеем да изчерпим заложеното, през 2027 г. възнамеряваме да отворим нова интервенция, която е свързана с инвестиции – Г.1 и Г.2. Тя изцяло ще бъде ориентирана към млади земеделски стопани.
Ще има прием за поддръжка и на залесени територии, защото Европейската комисия държи да бъдат разделени залесяването и поддръжката, така че засадените дръвчета наистина да се прихванат и горите да ги има.
При всички положения до края на 2027 година, ако се освободи неусвоен бюджет, ще прехвърляме средства към интервенции със засилен интерес, така че също са възможни извънредни приеми. От разговори със земеделски производители в тематичните работни групи разбрахме, че те имат интерес към интервенцията за превенция и за възстановяване на стопанства, пострадали от климатични събития.Тук младите фермери също биха могли да се възползват. Затова и през следващата година, ако има възможност и ресурс, който да е в достатъчен размер, така че да си заслужава да завъртим машината с приеми, оценка и подписване на договорите, ще отворим подобен прием.
