От една година председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова предупреждава, че монополът в търговията със зърнени култури ще блокира изкупуването. За жалост, това се случва сега, когато втори месец пазарът върви изключително слабо за рапица и пшеницата. „Още от миналата година се знаеше, че България ще замени производството на царевица с рапица, но и досега договори за износ на българска продукция няма. Нито пък виждаме търговците да правят лабораторни проби за изследване на качеството, което винаги предшества всяка търговия“, съобщи Жекова в интервю за Синор.бг.
Ще припомним, че миналата година по това време от страната бяха изнесени над 1,3 милиона тона пшеница, докато това лято са еспортирани едва 500 хиляди тона от двете култури.
Русия отпуска близо 100 млн. евро за субсидиране на железопътния превоз на агропродукция
В същото време заради атаките с дронове в Черно море търговията по воден път почти блокира, тъй като самите кораби не искат да влизат в тази територия. „Данните от световните агенции показаха, че за 60 дни в Черноморието са потопени цели 140 кораба. Ниското ниво на Дунав също затвори корабоплаването през реката, затова и единственият вариант за износ остава железопътният транспорт. Неслучайно в момента Украйна изнася само през железниците“, обясни Жекова.
От години родните жп-работници предупреждават за жалкото състояние на товаро-разтоварителните гари в големите ни градове, които след разграбването им през последните десетилетия почти не функционират. И досега нито Видин, нито Варна имат добре работеща инфраструктура.
Въпросът ни към сегашното управление е защо, след като се знае, че хлебното зърно е основно перо в експортната листа на българските храни, не се реагира навреме – както го правят в Украйна, за да може търговията в България да не блокира при всеки външен проблем като този в Черно море. И защо инвестициите в товарната система на БДЖ ги няма.
От програмата на правителството останахме с впечатлението, че в сектора на земеделието належащите реформи в близката година не се очакват – както по отношение на търговската инфраструктура (не говорим само за зърнопроизводството и БДЖ, а и за производителите на плодове и зеленчуци, чиито търговски борси бяха обещавани от всички политици през последните 15 години. За достъпа на фермерите до вода там вече няма да намерите и един фермер в България, който да повярва, че някое правителство ще се заеме сериозно с него.
Иначе, цените на пшеницата и рапицата в момента са сравнително добри – хлебното зърно се изкупува по 202 евро на тон на пристанището, а рапицата върви между 500 и 520 евро за тон. Но търговците не купуват заради липсата на кораби. Затова и родните земеделци са поставени за поредна година в ситуацията на ниски доходи. Да, търговията не върви поради глобалната ситуация със затворените морски пътища. Но не може родните управленци да помагат на бизнеса единствено с европейско финансиране. Защото другите държави отдавна осигуриха и напояване за селското си стопанство, и нормални търговски пътища. А у нас нито магистрали, нито добре работеща железопътна система, нито търговски центрове за изкупуване на плодове и зеленчуци. Но обещания - бол.
