Цялата земеделска общност от сектора на биологичното производство протестира срещу мотивите на Министерството на земеделието и храните да прокара промени в Наредба 9, регламентираща условията и реда за прилагане на интервенциите „БИОЛОГИЧНО РАСТЕНИЕВЪДСТВО“ и „БИОЛОГИЧНО ПЧЕЛАРСТВО“, които според фермерите ще облагодетелстват съмнителни хора, които досега не са се занимавали със семепроизводство, но заради високите субсидии биха създали схеми за източване на евросредства.
Пълният текст на писмото от миналата седмица
Първият сигнал за тези съмнения беше подаден до Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на земеделието и храните през миналата седмица, като днес ръководствата на четири от биологичните браншови биоорганизации персонално се обръщат към премиера Румен Радев, към шефовете на комисии в парламента Галин Дурев и Явор Гечев, както и министрите на финансите, земеделието и вътрешните работи Гълъб Донев, Пламен Абровски и Иван Демерджиев. Защото от 2007 година досега земеделците са се нагледали на наредби, изфабрикувани в полза на частни олигархични интереси, благодарение на които се източва европейското и национално подпомагане, предназначено за реално работещите фермери, докато субсидираните тарикати продължават да са извън затворите.
Синор.бг ще публикува позицията на четирите организации, поставили подписите си под писмото, изпратено днес и до медиите. Става въпрос за Българската асоциация "Биопродукти", Националната био асоциация, Българската асоциация за биологично животновъдство и Сдружението на еленските животновъди и земеделци.
„Преповтаряме и потвърждаваме, че чрез проекта на наредба се улесняват и легитимират действия на земеделски производители от сектор „Зърнопроизводство“, които декларират мнима дейност по семепроизводство в особено големи размери, които са непазарно ориентирани. Дейността по своята същност няма своята икономическа и пазарна логика, а се цели единствено „източване“ на финансов ресурс от фондовете на ЕС, насочени за подпомагане към добросъвестни земеделски стопани производители на биологичен растителен репродуктивен материал и на растителен репродуктивен материал при преход към биологично производство или така наречения „РРМ“.
Производството на биологични семена (РРМ) размножение C2 (размножение втора година) e абсолютно безсмислено, дори от стопанска гледна точна. Всеки добросъвестен земеделски стопанин сам купува т.н. „базови семена“ и сам си ги размножава през първата година – т.н. размножение С1, като впоследствие си засява имотите, за да добие стокова продукция (размножение С2). Именно добитата стокова продукция „мнимите производители“ представят като семена размножение С2. Прави впечатление, че „мнимите производители“ на биологични семена произвеждат единствено базови сортове пшеница и ечемик. Това има и своето логично обяснение, а именно :
При производството на пролетници повечето фирми производителки на семена НЕ ПРЕДЛАГАТ базови семена, при които да не се дължи допълнително такса за заплащане на всеки декар, ако се извършва семепроизводство. Това е един вид заплащане на права на лицето имащо правни основания върху съответния сорт. При пшеницата и ечемика тези права на размножение са включени в самата цена на „базовите семена“, които всеки стопанин, може да си ги размножава толкова години, колкото сам прецени. Именно това позволява схемата за източване на евросубсидии да се разпространи върху мними площи от семена на пшеница и ечемик.
Ако ще се подпомага производството на биологичен репродуктивен посадъчен материал (РРМ), то трябва да е за стопанства, които произвеждат „базови“ и/или хибридни семена за посев или посадъчен материал, като научни институти, разсадници и др. За да е налице някакъв придатък (полза) за земеделския сектор. Нашите уважения към Министерство на земеделието и храните, но „куцо и сакато“ да размножават n-брой пъти някакво размножение на семена, без да са налице каквито и да е качествени характеристики, това реално не е производство на семена. Даже напротив, този тип производство подкопава реални и добросъвестни производители на качествени „базови семена“ или разсад, което е недопустимо.
Категорично не приемаме изразената позиция на МЗХ, че няма необходимост да се ревизира ставката за семената от зърнени култури.
Биофермерите дават конкретен пример и с размера на ставките, доказващ колко много намалява процентното съотношение между допълнителното подпомагане при производството на РРМ спрямо подпомагането на обикновената стокова продукция. Вместо субсидиите да нарастват за производителите на сертифицирани биосемена и за биосемената в преход, отглеждащи плодове, зеленчуци и лозя, там спадат, докато подпомагането за пшеница и ечемик е с над 200-процентен ръст.
При гроздето например за хектар биолозя, произвеждани като посадъчен материал, подпомагането спрямо лозята за стоково производство намалява с над 13,40 процента. При производството на биоягоди и малини субсидиите за посадъчен материал също намаляват спрямо субсидиите на лозя за стоково прозводство – със 17 на сто.
Не така стои въпроса с производството на семена за зърнено-житгни култури. Там на хектар биопшеница, произведена в преход за пазара, плащането е 371 евро на ха, докато при производство на семена като посадъчен материал субсидията скача на 1 298 евро на ха, или ръстът е с 249,86 на сто. Подобни са данните и за биолозята и ягодите.
„Следователно ставката при производство на РРМ - семена при пшеница и ечемик драстично изкривяват подпомагането и деформират пазара, заключават биофермерите. Друг съществен извод е че ставката за производство РРМ – при трайните насаждения, не само не подпомага земеделските стопани производители на посадъчен материал, а допълнително финансово ги „закопава“ в този тип производство, което е пагубно за един уж приоритетния сектор - производство на плодове. Като съберем надцененото подпомагане при зърното + 262.63% и го съберем с подцененото подпомагане в сектор плодове средно с - 12,75% се явява разлика в подпомагането от + 275.38 % в полза на уж не приоритетния сектор зърнопроизводство. Сами можем да си направим извод, кой е реалния приоритетен сектор при реализиране на схемата за източване на евросубсидии за семена и посевен материал и как се изкривява политиката на МЗХ при прилагането на тази злоупотреба“, се посочва в становището.
„Категорично не приемаме тезата, че налагането на тавани на подпомагане по визираната схема би изкривила дизайна на интервенцията. Драстично надцененото подпомагане, достатъчно изкривява пазара, пазарната логика на подпомагане и подкопава дейността на действителните – реални производители на базови семена. Абсолютно сме категорични, че в този си вид интервенцията за този тип култури – РРМ, не следва да се прилага. Налагането на тавани на подпомагане по видове култури е позната практика именно с цел защита на финансовите интереси на ЕС и бюджета на България от нездрав интерес от схемаджии в земеделието, специализирани в източването на евросредства, чрез мнима или фиктивна дейност. Производството на стокова продукция, която се представя за семена n-то размножение, е именно схема за източване на субсидии чрез мнима дейност по семепроизводство.
Не на последно място, интервенцията се въвежда по средата на програмния период без ситуационен анализ на необходимите количества посевен материал. Не приемаме тезата, че не следва да се приеме Наредба за санкциониране и регистриране на създадените изкуствени условия в земеделието с цел източване финансиране по европейски и национални програми. Видно, както от гореизложеното, така и от всеизвестното за всички целенасочено раздробяване на земеделските стопанства, с цел избягване на таваните за плащания и/или получаване на допълнителни плащания по отделни схеми и мерки е в основата на превенцията за пресичане на тази зловредна практика.
6.Не приемаме тезата, че за визираната схема за източване на европейски субсидии чрез мнима дейност по семепроизводство не следва да се уведомява Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Визираната възможност на фиктивна дейност, водеща до драстично увеличаване на подпомагането е тежка злоупотреба спрямо финансовите интереси на ЕС, тъй като по изопачен недействителен начин се подпомага дейност, която по същество не носи полза, както за обществото, така и за земеделския сектор, а и не е в интерес на прилаганата ОСП. Този тип умишлено изопачаване на дадена дейност, носеща единствено полза за лицата източващи еврофинансиране, е от полза единствено на получателите на средства, което незабавно следва да се прекрати.
7. Отражение върху биологичното животновъдство :
Неблагоприятните последици от запазването на несъразмерно високата ставка за производство на растителен репродуктивен материал от зърнено-житни култури не се ограничават единствено до биологичното растениевъдство. Биологичното животновъдство е пряко зависимо от наличието на реално произведени, проследими и икономически достъпни биологични фуражи, както и от наличието на качествен биологичен растителен репродуктивен материал за производство на фуражни култури и поддържане на собствена фуражна база.
Съгласно т. 1.4.1, буква „а“ от част II на приложение II към Регламент (ЕС) 2018/848 фуражите за биологично отглежданите животни следва основно да се набавят от собственото стопанство или от единици за биологично производство, респективно производство в преход към биологично производство, от други стопанства в същия район. Поради това всяко подпомагане, което създава по-голям финансов стимул за формално деклариране на стокова зърнена продукция като растителен репродуктивен материал, вместо за реално производство и предлагане на качествени биологични семена и фуражи, засяга пряко устойчивостта на биологичните животновъдни стопанства.
Този модел не насърчава производството на необходимите за животновъдството биологични фуражни и протеинови култури, нито създава гаранции за реална наличност на качествен сертифициран посевен материал, пригоден за биологично производство. В резултат се увеличава зависимостта на биологичните животновъди от ограничен пазар на биологични фуражи, затруднява се планирането на фуражните дажби и се повишава рискът от икономическа нестабилност на стопанствата.
Ето защо при определяне на условията и ставките за подпомагане следва да се гарантира, че финансовият ресурс действително стимулира производство на биологичен растителен репродуктивен материал с доказана стопанска необходимост, проследимост и реализация на пазара, включително за нуждите на биологичното животновъдство.
8. Отражение върху цялото биологично производство в страната:
Вече е ясно че ЕК подготвя удължителен регламент за прилагане на интервенциите след 2027г., докато се приеме новата ОСП. Ако средствата по биологичната интервенция се източат в гореописаната схема за подпомагане, финансовия ресурс за добросъвестните земеделски стопани ще бъде изчерпан. Това от своя страна ще доведе до нулеви години за прием, както в растениевъдството, така и в животновъдството. Това ние като браншови организации в сектора не може да допуснем!
Да се надяваме, че народните представители и премиерът се съобразят със становището на земеделските производители.
