Жълтата вироза (TuYV) е добре познат проблем при рапицата и в последните години става повод, земеделските компании да търсят решения за него в генетическата устойчивост на хибридите,предлагани на пазара. Основният преносител на тази често срещана вирусна болест е зелената прасковена листна въшка, известна с името си Myzus persicae. Заразяването на посевите се наблюдава през два основни етапа от вегетацията, всеки със своите характерни симптоми – на есен и на пролет.
СИМПТОМИ И ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВИРУСА TuYV
Най-характерните симптоми при заразяване на рапичните растения с вируса на Жълта вироза са антоцианово оцветяване на листата, по- нисък хабитус, намалена способност за разклоняване и по-малка площ на листата.
Последиците, които могат да се отчетат от разпространението на вируса по посевите, са свързани с намален потенциал за разклоняване, по- малко шушулки на единица площ, по- малко семена в шушулка и понижена маса на 1000 семена. Всичко това, логично води до по-нисък добив, често пъти в порядъка от 35-40%.
Листната въшка е толкова опасна поради високата си адаптивност и издържливост. Тя се разпространява „трайно“ или „ повтарящо се“, чрез летене и има дълъг период на активност, включващ периодите от края на лятото до есента. Това затруднява преценката на фермерите, кога би било най- подходящото време за третировка. Листната въшка живее в тревистата растителност и живите плетове около полетата. Специфичното за вируса е че, когато е налице вече веднъж заразено растение, то остава преносител за целия си живот, което увеличава разпространението му, носейки риска от повторно заразяване на културите.
Това е причината земеделците да виждат решение на проблема предимно в генетическата устойчивост на семената, които избират. Това е и най-доброто решение за справяне с проблема с жълтата вироза.
РЕШЕНИЕ И МОНИТОРИНГ ЗА КОНТРОЛА НА ЖЪЛТАТА ВИРОЗА
Поради рапространението на проблема в по-голямата част от Европейските държави, компаниите, занимаващи се с производство на рапични семена, извеждат ежегоден мониторинг върху Жълтата вироза, чрез взимане на проби от различни локации, всяка есен и пролет. По този начин селекционерите установяват актуалната степен на разпространение на заразата по региони.
Първият изведен подобен мониторинг в България стартира през 2016 г. и към днешна дата вече има събрани проби от над 100 различни локации в цялата страна. Резултатите от мониторинга в този период показват, че разпространението на вируса и степента на инфекцията расте по години. Т.е. Жълтата вироза придобива все по-голямо стопанско значение за производителите и не би следвало да се неглижира при взимането на решения по отношение на сортовата структура.
РЕЗУЛТАТИ ОТ МОНИТОРИНГ В БЪЛГАРИЯ ЗА КАМПАНИЯ 2021-2022 Г.
Отчита се много силна зараза на полетата в региона на Североизточна България и средна до ниска зараза в районите на Централна България.
ЕСЕНЕН МОНИТОРИНГ 2021Г.
ПРОЛЕТЕН МОНИТОРИНГ 2022Г.
Към днешна дата утвърдените компании в производството на рапични семена, вече приемат генетическата устойчивост на Жълта вироза за стандарт в своята генетика, осъзнавайки че средствата за ефективен контрол върху векторите на вируса са силно ограничени.
Първите рапични хибриди с подобна генетическа устойчивост, до които земеделските производители в България имаха достъп, бяха предимно в конвенционалната технология. От сезон 2021 – 2022 г., на пазара вече имаше такива предложения и в Клиърфийлд технологията.
В заключение можем да кажем, че семенарските къщи все повече ще се опитват да търсят решения на различни проблеми от икономическо значение още на ниво генетика и това е една положителна тенденция в подкрепа на устойчивото развитие, което само по-себе си е от най-актуалните теми през последните години.
