България и Румъния са последните две държави в Европейския съюз по развитие на цифровизацията, като страната ни е „на косъм” разстояние преди северната ни съседка. Това показват резултате от Индекса за цифрова икономика и общество (DESI), с който от 2014 г. досега Еврокомисията измерва напредъка на държавите членки в дигитализацията на икономиките си, съобщиха от пресцентъра на ЕК.
Всяка година DESI включва профили на държави, които подпомагат държавите членки при идентифицирането на области, изискващи приоритетни действия, както и тематични глави, предлагащи европейска -анализ на ниво в ключови цифрови области, от съществено значение за подкрепа на политически решения.
Докладите DESI 2022 се основават основно на данни от 2021 г. и проследяват напредъка, постигнат в държавите-членки на ЕС в областта на цифровите технологии. По време на пандемията от COVID-19 държавите членки напредват в усилията си за цифровизация, но все още се борят да запълнят пропуските в дигиталните умения, цифровата трансформация на МСП и внедряването на модерни 5G мрежи.
Известно е, че ЕС залага значителни ресурси в подкрепа на цифровата трансформация. 127 милиарда евро са предназначени за свързани с цифровите технологии реформи и инвестиции в националните планове за възстановяване и устойчивост. Това е безпрецедентна възможност за ускоряване на цифровизацията, повишаване на устойчивостта на Съюза и намаляване на външните зависимости както с реформи, така и с инвестиции. Държавите членки отделиха средно 26 процента от средствата си по Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) за цифровата трансформация, над задължителния праг от 20 на сто.
Държавите членки, избрали да инвестират повече от 30% от своите финансови програми в цифрови технологии, са Австрия, Германия, Люксембург, Ирландия и Литва, се казва в доклада.
Според индекса за 2021 г. най-напреднали в областта на цифровизацията са Финландия и Дания, като и двете държави инвестират изключително много средства електронни услуги на държавните институции, в дигитални технологии и др.
Като цяло се наблюдава положителна тенденция на сближаване: ЕС продължава да подобрява своето равнище на цифровизация, а държавите членки, които започнаха от по-ниски равнища, постепенно наваксват, като напредват с по-бързи темпове. По-специално Италия, Полша и Гърция значително подобриха своите резултати по DESI през последните пет години, като реализираха устойчиви инвестиции със засилен политически акцент върху цифровите технологии, подкрепени и с европейско финансиране.
Тъй като цифровите инструменти се превръщат в неразделна част от ежедневието и участието в обществото, хората без подходящи цифрови умения рискуват да бъдат „изоставени“. Само 54 % от европейците на възраст между 16 и 74 години имат поне основни цифрови умения. Целта на цифровото десетилетие е най-малко 80 % до 2030 г.
Въпреки че между 2020 и 2021 г. на пазара на труда навлязоха 500 000 специалисти по ИКТ, 9-те милиона специалисти в областта на ИКТ в ЕС са далеч под целта на ЕС за 20 милиона специалисти до 2030 г. и не са достатъчни, за да се преодолее недостигът на умения, пред който понастоящем са изправени предприятията, четем в доклада. През 2020 г. повече от половината от предприятията в ЕС (55 %) съобщават за трудности при попълването на свободните работни места за специалисти в областта на ИКТ. Този недостиг представлява значителна пречка за възстановяването и конкурентоспособността на предприятията в ЕС. Липсата на специализирани умения също забавя ЕС в усилията му да постигне целите на Зеления пакт. Поради това са необходими огромни усилия за преквалификация и повишаване на уменията на работната сила.
