Анализите за таваните, налагани в периода 2016-2020 г., показват странни аномалии, които трудно кореспондират с вече наложилия се извод, че 80% от субсидиите в страната отиват в под 10 на сто от земеделските стопанства в сраната. На едно от последните заседания на Тематичната работна група (ТРГ) по Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 година е представен точен анализ за броя на стопанствата с наложени тавани над 150 хил. евро и над 300 хил. евро, от който личи, че благодарение на приспаднатите разходи за заплати и осигуровки немалка част от тези стопанства не са превеждали и лев санкции, което се дължи на раздутите заплати, изфабрикувани от счетоводствата на някои от компаниите, поясняват финансисти.
Според този анализ само от 8 стопанства на територията на страната са обявили субсидии над 300 хиляди евро. Но за разлика от останалите 42, санкционирани с тавани над 150 хил. евро, те все пак са превели немалък ресурс като резерв в бюджета на ДФЗ. През 2017 година те са били санкционирани съответно с 6 152 082 лв., а през 2018 г. – с 5 121 159 лв.
В същото време, фермерите, получили субсидии над 150 хил. евро, са 42, но всички те след приспадането на разходите си са превели в резервния фонд едва 226 923 лева през 2017 г. и 221 839 лв. – през 2018 година. В резултат на това – резервният фонд, който трябва да бъде попълван от тези тавани, остава почти символичен за субисдиите между 150 хил. евро и 300 хил. евро.
От същия анализ е видно също, че 315 фирми през 2017 и 322 – през 2018 г. са декларирали признати разходи за заплати и осигуровки, приспаднати от субсидиите над тези тавани. Или, казано накратко, от 322-те стопанства, декларирали признати разходи през 2018 г., санкции са наложени само на 8 компании с тавани над 300 хил. евро – депозирали 5,1 млн. лв., а останалите 42 стопанства – са внесли само 221 хиляди лева.
Може би и затова коалиционното управление сега ще има нелеката задача да проверява през НАП и НОИ доколко реални са тези разходи.
НАП започва проверки за свързаност
Еврокомисията също въвежда промени в законодателството, спореди които в бъдеще фермерите ще приспадат разходи за заплати и осигуровки само на трактористи и пряко заети в селскостопанската дейност, а не за плащанията на счетоводители, юристи и други дръжности в стопанствата, посочи зам. министърът на земеделието Момчил Неков при представянето на новия стратегически план в земеделската комисия на парламента. Дълбоко прикривано досега беше, че за незаетите в производството са декларирани свръхвисоки заплати, така че да не се стига до санкциониране, пояксниха експерти.
От анализа на агроминистерството се вижда, че общият размер на признатите разходи за възнаграждения и осигуровки на 322-те стопанства, декларирали тези разходи през 2018 г. са възлезли на 169 106 021 лв. От ведомството обясняват още, че за Кампания 2018 е имало 9 кандидата, декларирали нула лева разходи, като за 8 кандидата от тях, е наложено 5% намаление на плащанията, а за 1 кандидат е наложено 5% и 100% намаление на плащанията. При намалението на плащанията се вземат предвид общите разходи за възнаграждения и осигуровки, без да се отчита броят на заетите лица в стопанствата, поясняват от агроминистерството.
Тавани и резерв, който ще отива за малкия бизнес
По отношение на бъдещите тавани коалиционните партньори се обединяват около решението санкции да бъдат налагани за субсидии над 100 хиляди евро, с приспадане на разходите за заплати (все още има колебания за осигуровките). На депутатски въпроси колко фирми ще засегнат тези тавани, зам. министър Неков беше твърде уклончив, като обясни, че те ще бъдат между 200 и 300 стопаства, с по-голяма вероятност за 200. Вярно, е, че анализът засяга сравнително далечните 2017- а и 2018 г., но ако за 4 години големите стопанства толкова бързо намаляват, възможно ли е фермите с над 100 хил. евро субсидии са бъдат толкова малко, питаме ние. Затова еважно да се разбере точно какъв ресурс ще се акумулира от новите тавани. И дали той ще бъде над 5 млн. лв., както е бил до момента?
Екатерина Стоилова
