На 8 септември Европейската комисията прие втория си годишен доклад за стратегическото прогнозиране – „Капацитетът и свободата на действие на ЕС“, ориентиран към бъдещата перспектива на отворената стратегическа автономност на ЕС в един все по-многополюсен и оспорван световен ред. Комисията установи четири основни глобални тенденции, засягащи капацитета и свободата на действие на ЕС - изменението на климата и други предизвикателства, свързани с околната среда; цифровата свръхсвързаност и технологичната трансформация; натискът върху демокрацията и ценностите; промените в световния ред и демографията.
Определени са и 10 ключови области на действие, в рамките на които ЕС може да се възползва от възможностите, свързани с позицията му на световен лидер за стратегическата автономност.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайенпосочи, че „като граждани, всички ние имаме усещането, че демокрацията и европейските ценности са поставени под въпрос както във вътрешен, така и във външен план, както и че Европа трябва да адаптира външната си политика заради променящия се световен ред. Ранната и по-качествена информация за тези тенденции ще ни помогне да се справяме своевременно с такива важни въпроси и да насочим нашия Съюз в положителна посока”.
Ето и десетте стратегически области на действие, в които политиката ще бъде съсредоточена до края на годината:
* гарантиране на устойчиви и издръжливи здравни и продоволствени системи;
* осигуряване на декарбонизирана енергия на достъпни цени;
* подсилване на капацитета в сферата на управлението на данни, изкуствения интелект и авангардните технологии;
* осигуряване и разнообразяване на доставките на суровини от критично значение;
* гарантиране на стартова позиция в световен мащаб при определянето на стандарти;
* изграждане на устойчиви и съобразени с бъдещето икономически и финансови системи;
* разработване и задържане на умения и таланти, съответстващи на амбициите на ЕС;
* укрепване на сигурността и отбраната и достъпа до космическото пространство;
* сътрудничество с глобалните партньори за насърчаване на мира, сигурността и просперитета за всички;
* укрепване на устойчивостта на институциите.
На 18-19 ноември Комисията ще бъде домакин на годишната конференция на Европейската система за стратегически и политически анализ (ESPAS), на която ще бъде обсъдена темата за доклада за стратегическото прогнозиране за следващата година — обвързването на екологичния и цифровия преход, т.е. взаимното им укрепване, включително чрез използването на нововъзникващи технологии. Общоевропейската мрежа за прогнозиране на „министрите за бъдещето“ във всички държави членки ще продължи да изгражда капацитет за прогнозиране в администрациите на държавите — членки на ЕС.
По-късно през септември Комисията ще приключи и обществена консултация за информационните табла за устойчивостта, които са нов инструмент за цялостна оценка на устойчивостта в ЕС и в неговите държави членки. Това ще допринесе за измерването на социалното и икономическото благосъстояние не само чрез БВП. Обществената консултация относно проекта на Комисията за информационните табла за устойчивостта продължава до 30 септември.
Стратегическото прогнозиране помага на Комисията по нейния далновиден и амбициозен път към постигането на шестте основни цели на председателя Фон дер Лайен. В началото на 2020 г. бяха изготвени годишни доклади за стратегическото прогнозиране въз основа на пълни цикли на прогнозиране, за да допринесат за изготвянето на приоритетите на годишната реч за състоянието на Съюза, работната програма на Комисията и многогодишното програмиране.
За да подкрепя изграждането на капацитет за прогнозиране в целия ЕС, Комисията създаде общоевропейската мрежа за прогнозиране, включваща 27 „министри за бъдещето“ от всички държави членки. Мрежата позволява обмена на добри практики и помага на Комисията при изготвянето на нейната стратегическата програма за прогнозиране чрез обсъждане на основни въпроси от значение за бъдещето на Европа.
