Преди седмица министерството на земеделието качи на интернет страницата предложенията на Европейската комисия по зелената архитектура, чията законодателната рамка все още не е приета. Преди месец Синор.бг ви информира за новите стандарти за прилаганите екологични практики. В този текст ще се спрем на примерни добри земеделски практики, които са представяни на семинари, събития и научни конференции и са пряко свързани с дискусиите за бъдещата комплексна зелена архитектура на ОСП.
Списъкът с нови практики са съобразени с областите и направленията в Приложение III на Проекта на Регламент за стратегическите планове (Климат и околна среда, Води, Почви, Биологично разнообразие и ландшафт, Обществено здраве, Здравеопазване на животните и здраве на растенията, хуманно отношение към животните).
Предложенията на Еврокомисията за новите ДЗЕС
Практиките, свързани с въвеждането на по-силен екологичен елемент, следва да са научно обосновани с анализ и данни, дебело се подчертава в екологичното законодателство. В това отношение родната администрация трябва да помисли сериозно и за мерките, които ще позволят на фермерите да се преоборудват с техника, така че новите изисквания да не останат химера, както се случваше досега.
По отношение на биоикономиката от фермерите се очаква да реализират пряко обвързване, или синергия между животновъдството и растениевъдството по отношение на отпадъка от едното производство, което служи за продукт в производството при другото. Целта е чрез оползотворяване на органичната материя и отпадъци от животновъдството след правилна преработка (биоразграждане) да се създаде продукт за растениевъдството.
Въглерод поглъщащите практики - Повишаването или поддържането на съдържанието на въглерод в земеделските земи е в съответствие със специфичните условия и характерни особености на земеделие. Тук влизат следните земеделски практики:
- Минимална обработка на почвата - те запазват въглерода в почвата, предпазват я от ерозия, предотвратяват уплътняване на почвата, подобряват почвеното плодородие. Минималната обработка се характеризира с три основни принципа – минимално механично въздействие върху почвата, постоянно покритие на почвата с органична материя и диверсификация на културите, отглеждани последователно и/или в асоциация.
- Директна сеитба или преминаване към „консервационно земеделие“. Консервационната оран (плитка) е всеки метод за обработка на почвата, който оставя остатъците от културите за предходната година. С тази техника най-малко 30% от почвената повърхност е покрита с културен остатък.
- Включване на стърнища и слама в почвата, мерки за увеличаване на нивото на органична материя в почвата, директна сеитба или превръщане в „природозащитно земеделие“ Системите за опазване на селското стопанство използват почвите за производство на култури с цел намаляване на прекомерното смесване на почвата и поддържане на културните остатъци върху почвената повърхност с цел минимизиране на щетите върху околната среда.
- Ротация на културите на ниво парцел - Диверсификация на културите на ниво стопанство (3-5 култури) – те ще бъдат процент от земеделските площи, заети с азотфиксиращи култури;
- Диверсификация на културите – повече от 5 култури в стопанството;
- Органично наторяване;
- Системи за многогодишно култивиране, или отглеждане на многогодишни растения;
- Редуване на ивици билки и цветя с обработваема земя;
- Устойчивата употреб а на оборската тор;
Изисква определени препоръки за подходящи техники за устойчива употреба на животинска тор, които изискват от своя страна подходящо съхранение и преработка на тора и подходяща техника за неговото разпръскване и инкорпориране в почвата.
- Буферни ивици с естествена растителност например от 10 метра от водните басейни без торове и пестициди. Добра практика е земеделските стопани да увеличат поддържаните буферни ивици с естествена растителност, примерно от 5 м на 10 метар от вондите басейни, в които не се употребяват торове и пестициди.
- Увеличаването на нивата на органична материя в почвите е мероприятие, което има хоризонтални измерения спрямо редица други ползи за екосистемите, осигурява хранителни елементи за микроорганизмите в почвата, които са основа на биоразнообразието в нея и са част от естествения кръговрат на хранителни елементи, подобрява физичните характеристики и структура на почвата, задържа вода в орния слой, играе ролята на филтър при отмиване на хранителни и други вещества в подпочвените води.
- Практики за увеличаването на биоразнообразието, които надграждат изискванията, предвидени в ДЗЕС 9 – Минимален размер на земеделските площи, заети от непроизводствени характеристики или площи = 5%, опазване на характеристиките на ландшафта = да не се унищожават живи плетове, дървета и други характеристики на ландшафта, забрана за отрязване на живи плетове и дървета в размножителния период на птиците – 1 април-1 юли. В този случай, пример за добра практика може да бъде:
земеделските стопани могат да увеличат от 5% на 10% характеристиките на ландшафта или непроизводствените площи (живи плетове, дървета, ивици с горски цветя); да използват определени тревни видове, които са традиционни и са благоприятни за насекомите, които опрашват растителността или да отглеждат върху повече от 5% (например 10%) от земята определени видове, които са традиционни и са подходящи за насекомите опрашители – напр. медоносни култури;
- мултифункционални ивици с подходяща растителност (медоносни растения, билки, цветя, растения подходящи за опрашителите). Подхода за увеличаване на органична материя в почвите може да бъде допълнен с ангажимент по втори стълб за т.нар. подържане и изграждане на мултифункционални (растителни) ивици около обработваемите площи, които освен изброените по-горе ефекти влияят положително и на друг важен процес в земеделието - опрашването. Използването на конкретни местни адаптирани растителни видове при изграждането на тези ивици, които създават благоприятни условия за местообитание и подобряване на биоразнообразието в комплекс с опрашването.
Самите ивици изпълняват своята надграждаща роля и чрез:
- Съхраняване на органична материя в почвата, физическа бариера, естествено местообитание за насекоми и микроорганизми имащи отношение към правилното функциониране на екосистемите и подобряващи биоразнообразието. Такава практика задължително следва да е съпроводена със задължение за ограничаване на използването на продукти за растителна защита.
- Устойчива употреба на растителен размножителен материал (адаптиран към климатичните промени) – използване на семена и размножителен материал за сортове, които отговарят на екологичните предизвикателства – суша, студ, устойчивост на болести.
Възможна практика за надграждане на минималните изисквания може да е свързана с отчитане влиянието на промените в климата върху болестите по животните – стимулиране при спазване на по-високи изисквания. Увеличаването на броя на нововъзникващите болести по животните със зоонозен характер се дължи на няколко фактора, по-важни от които са: еволюционни промени на инфекциозните агенти, които водят до повишаване на тяхната патогенност, промени в гостоприемниковите и векторните популации, климатичните и екологичните промени, глобализацията в икономиката, търговията и туризма човешката дейност и др. Климатичните промени играят ролята на катализатор за промяната на спектъра на патогенност.
- Балансирано хранене на животните;
Стратегиите за хранене на селскостопанските животни целят опазване на човешкото здраве, като се намалят емисиите на амоняк във въздуха.
- Управление на азота, като се взема предвид пълният азотен цикъл.
- Нискоемисионни практики за разпръскване на оборския тор;
- Нискоемисионни практики за съхраняване на оборския тор;
- Нискоемисионни практики за сградите за отглеждане на животните;
- Продукти за растителна защита към този вид подход може да се поеме ангажимент за устойчива употреба на препарати за растителна защита и постепенно намаляване на нивата им, чрез техники и методи за прецизно влагане на препарати;
- Използването на нискорисковите продукти за растителна защита;
- Стимулиране на интегрирано производство на растения и растителни продукти (по преценка и/или препоръка на консултанта за интегрирано производство), земеделския стопанин да може да прилага щадяща околната среда доза на ПРЗ;
- Прилагане на инструмента за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества
Три от деветте конкретни цели на бъдещата ОСП, които следва да реализира всяка държава-членка, ще се отнасят за околната среда и климата, обхващайки въпроси като изменението на климата, природните ресурси, биоразнообразието и ландшафта. В своите стратегически планове за ОСП държавите членки ще трябва да посочат как възнамеряват да постигнат тези цели, уверявайки се, че земеделските стопани изпълняват всички изисквания във връзка с околната среда и климата. Поставянето на амбициозни цели по отношение на климата, околната среда и биологичното разнообразие ще се осигури по няколко начина, като единият от тях ще бъде въвеждането на задължителни за държавите членки изисквания, т.нар. условност, както и интервенции в първи стълб, финансирани от средствата за директни плащания и интервенции в рамките на втори стълб.
