След като по линия на селската мрежа миналата година по това време нарочно беше създадена тематична работна група с участието на засегнатите браншови организации, пряко свързани с подготовката на фермерските пазари, бизнесът наистина хранеше надежди, че предложенията им ще бъдат включени в нормативната уредба за късите вериги на доставки, подготвяна от администрацията в земеделското министерство.
Година по-късно обаче браншът отново е свидетел как исканията им са тотално пренебрегнати и това се видя от наскоро публикуваните насоки за кандидатстване по подмярка 16,4 за „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“ (така наречените къси вериги на доставки), чийто прием се очаква скоро.
Синор.бг потърси за коментар инженер Гергана Кабаиванова, която като управител на фондация „Локалфууд.БГ” е създател на първия фермерски пазар у нас през 2013 година в Пловдив, където производителите на екологични земеделски храни за първи път намират пряк достъп до клиента. Миналата година по това време тя вече ръководи и програма “Пендара” , по която е създадена академия за обучение на начинаещи производители на фермерски храни с основната цел за прокарване на политики за изсветляване на сектора.
Именно тогава тя е поканена за участие в тематичната работната група „Малки стопанства и къси вериги на доставка“, където браншът представя и основните си искания. Разочарованията обаче са големи, след като участниците в тематичната група виждат последния вариант за насоки, по които само до месец фонд „Земеделие” ще започне приема и оценката на проекти.
По отношение на оценката и териториалния обхват на фирмите, които биха организирали фермерските пазари, от „Локалфууд.БГ” са предложили освен проекти, които се изпълняват в планински и полупланински райони, да бъдат включени и производители от равнинните части на страната, мотивирайки се с факта, че производството на зеленчуци е концентрирано в Пловдивско и Пазарджишко, които по традиция са градинарски райони, посочи Кабаиванова. За целта е трябвало да се промени дефиницията за участниците в този пазар, така че производители на зеленчуци, които собственоръчно приготвят лютеница или сладка и отговарят на Закона за храните, да предлагат свободно продукцията си. За съжаление това искане не е включено в насоките.
По време на дискусията участници са посочили, че има много преработватели и фирми с различни дейности, които притежават земеделски стопанства с размери от 2000 до 7999 евро СПО, но са с големи обороти и персонал. В тази връзка е постъпило предложение да се включи допълнително изискване към земеделските стопани да са микропредстриятия, съгласно изискванията на Закона за малки и средни предприятия. Ето и конкретното предложение на бранша, което обаче не фигурира в новите правила.
„2.1 Най - малко 75 % от земеделските стопани, участващи в обединението за къса верига на доставки или местен пазар, попадат в категорията малки земеделски стопанства (с икономически размер между 2000 и 7999 евро СПО и са микропредприятия по смисъла на ЗМСП) или са одобрени за подпомагане по мерките включени в Тематичната подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства от ПРСР 2014-2020“.
Според последните насоки в организациите, които ще бъдат подпомагани за създаване и функциониране на фермерски пазари, ще участват само търговски дружества, в които участват фермери или преработватели. При така дефинираното изискване се поражда съмнението, че големи преработватели, които имат лични стопанства, ще предлагат привидно фермерска продукция от тези стопанства, но реално на пазарите ще има само лютеници и сладка, преработени фабрично. С което би се опорочила идеята на тези пазари да излагат своята продукция само дребни стопани, търсещи директен достъп до крайния клиент.
И за да не сме голословни, ще публикуваме предложенията на бранша, направени на 17 юни 2019 г. от Тематичната работна група. Сравнете ги с насоките, предложени от МЗХГ преди месец, и ще видите каква част от тях администрацията е одобрила.
По време на обсъждането постъпиха предложения свързани, както с предоставените проекти на критерии за подбор, така и с допустимостта и прилагането на подмерките, както следва:
Подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата за доставки“:
1. Приоритет № 1 „Оценка на териториалния обхват на проекта“:
В ПРСР е записано, че „приоритет ще се дава на проекти, които се изпълняват в планински и полупланински райони“. В тази връзка, участниците в обсъждането предлагат към критериите по т. 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 да се включат и полупланинските райони, като се уточни, че ако към дата на стартиране на мярката не е готово новото райониране, проектите ще бъдат оценявани към датата на кандидатстване, съгласно наличния към момента списък на полупланинските райони.
2. Приоритет № 2 „Оценка на участниците в проекта“, критерий 2.1:
По време на дискусията участниците споделиха, че има много преработватели и фирми с различни дейности, които притежават земеделски стопанства с размери от 2000 до 7999 евро СПО, но са с големи обороти и персонал. Постъпи предложение да се включи допълнително изискване към земеделските стопани да са микропредстриятия, съгласно изискванията на ЗМСП, както следва:
„2.1 Най - малко 75 % от земеделските стопани, участващи в обединението за къса верига на доставки или местен пазар, попадат в категорията малки земеделски стопанства (с икономически размер между 2000 и 7999 евро СПО и са микропредприятия по смисъла на ЗМСП) или са одобрени за подпомагане по мерките включени в Тематичната подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства от ПРСР 2014-2020“
3. Приоритет № 2 „Оценка на участниците в проекта“, критерий 3.1:
Така предложеното минимално изискване към критерия за оценка предполага получаването на приоритет само в случаите, при които признатите групи/организации на производителите са допустими като отделен бенефициент.
В тази връзка ТРГ предлага признатите групи/организации на производителите да бъдат допуснати като самостоятелен бенефициент, като в насоките за кандидатстване се включи изискване да бъде предоставено решение на УС на групата/организацията на производителите, с което се определят като „Обединение за къса верига на доставки“ или „Обединение за местен пазар“ и същото да бъде отразено в устава им, при спазване на условия за демаркация с мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“.
4. Приоритет № 3 „Оценка на видовете продукти, включени в обхвата на сътрудничеството“:
По отношение на критерий 5 постъпиха две предложения по време на обсъждането.
Първото предложение е свързано с това да не се прилага изричен списък с плодове, зеленчуци, животни и продукция от тях към приоритетни сектори „Плодове и зеленчуци“ и/или „Животновъдство“, тъй като не могат да бъдат изчерпателно изброени всички земеделски култури и животни.
Второто предложение е свързано с добавянето на нов критерий 5.2 „Проектното предложение предвижда реализация на сертифицирани биологични продукти, предлагани от най-малко 50% от участващите в обединението“ с тежест 5 точки, а за критерий 5.1 точките да бъдат намалени на 15.
Извън обхвата на критериите по подмярка 16.4 „Подкрепа на хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“ участниците в срещата дискутираха дадената в ПРСР дефиниция на „местен пазар“, съгласно която това са „пазари в радиус от 75 км от стопанството на произход на продукта, в който радиус трябва да се осъществяват както преработката на продукта, така и продажбата му на крайния потребител“. Представителите на организациите, организиращи фермерските пазари в градовете, изразиха мнение, че изискването местните пазари да са ситуирани до 75 км от произхода на продукта е силно ограничително.
Обсъди се възможността за предефиниране на определението за „местен пазар“ в посока увеличаване на радиуса на произход на предлаганите продукти в рамките на настоящия програмен период, както и да бъде изготвен анализ за новия програмен период след 2020 г. Базирайки се на над 6-7 годишен опит в организирането на фермерски пазари в различни части на страната, организаторите на фермерски пазари изразиха предложние за промяна на дефиницията за „местен пазар“ в ПРСР 2014-2020 и готовност за предоставяне към УО на допълнителни анализи, проучвания и аргументи в тази посока. Според тях, по време на нотификацията на ПРСР 2014-2020 ще се разреши и новият обхват на полупланинските райони, което ще позволи при предстоящ прием по подмярка 16.4 да се изпълни първоначално заложеното намерение за тяхното приоритизиране в ПРСР 2014-2020. Това ще допринесе до увеличаване на пазарния потенциал на заинтересованите земеделски производители, а също и до по-ефективното прилагане на този нов инструмент в България, съответстващ на нивото на развитие и спецификите на тези нови пазари.”
