За 50-те дни от началото на извънредното положение, наложено заради коронавируса COVID-19, семейната фирма на младия фермер Петър Петров от габровското село Съботковци е с нула лева приходи от къщата за гости, изградена без субсидия по селската програма, и с повишени разходи от втората си дейност – производството на млечни продукти. От края на миналата година продуктите с марката „Боженски чифлик” се продават директно от фермата, след като през октомври 2019 г. Петрови са получили дългоочакваната регистрация по наредба 26.
За трите месеца – от декември миналата година до началото на март 2020 г., продажбите са тръгнали добре. Докато не дошла карантината и последвалият я спад в потреблението, в резултат на което днес на Петър са му необходими много по-големи разходи, за да обходи всички 8 магазина вместо предишните само три, които зарежда три пъти в седмицата. В същото време големите мандри продължават да внасят евтина суровина от Европа, затова и цените на киселото мляко подбиват тези на малките производители като маслото и останалите продукти с марката „Боженски чифлик”.
Продуктите от Съботковци са със 100 процента българско краве мляко и висока масленост, което отговаря на високото качество. „Всичко това дава отражение и върху цените на киселото и прясното мляко, както и на сиренето което предлагаме на пазара”, обяснява младият фермер.
На въпроса дали схемата с подпомагането на търговските вериги ще достигне и до тях, Петров е категоричен, че това е пълна илюзия. „В Габрово, където изцяло продавам, разчитам само на малките магазинчета и това е обяснимо заради тежките процедури по договарянето с веригите”, обяснява младият фермер. Според него схемата би проработила само за пресните плодове и зеленчуци и то ако дребните фермери се обединят с големи, които вече са инвестирали в стандартите и останалите задължителни изисквания по качеството, за да продават в големите вериги.
Дори получаването на първоначалния баркод, задължителен при отчитането на всяка стока през касата, струва на фермера цели хиляда лева, ако фирмата примерно е с оборот от 100 хиляди лева. Според правилата за покупка на баркодовете, производителите могат да получат 100 баркода от последните три цифри. Ще припомним, че баркодовете се състоят от 13 числа, като първите три цифри означават държавата-производител. А последните три са индивидуалните кодове на производителите, снабдили се със съответните номера от националните организации на GS1. Срещу такса от 1000 лева за първи баркод и 700 лева за поддържане му през всяка следваща година.
„Неотдавна видях, че министерството на земеделието подкрепя рекламна кампания, която да популяризира употребата на тези баркодове. В този смисъл, не може ли държавата да поеме първата такса от 1000 лева за дребния бизнес, който би искал да получи подобен баркод, за да има достъп до повече магазини в страната”, предлага фермерът.
Предложениета на младия фермер идва навреме, тъй като до този момент малкият бизнес не може да разчита на нито една от антикризисните мерки, обявени от министерството. „На този етап нашата фирма не може да кандидатства нито по схемата 60 на 40 за поддържане на персонал, тъй като къщата ни за гости не работи втори месец, затова се наложи да освободим единствения човек, който доскоро работеше на трудов договор за туристическата ни дейност”, посочи Петър.
Като членове на асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите колегите му напълно са загубили илюзии за адекватна помощ от страна на администрацията по отношение на къщите за гости. Затова и Петър не очаква положително развитие за бранша от преговорите, които се водят с министерството на туризма.
В същото време къщите за гости загубиха почти една трета от туристическия си сезон през тази година - освен на посещенията около пролетните празници Великден и Гергьовден те разчитаха и на „зелените училища”, където децата също бяха редовни клиенти. Особено в „Боженски чифлик”, където родители често водеха децата си да се порадват на животните.
Единствената надежда на Петър, който е и председател на асоциацията на младите фермери, засега е в очакваната подкрепа от програмата за развитие на селските райони, където държавите-членки биха могли да прехвърлят средства от нереализирани мерки към най-силно застрашените от кризата сектори.
Синор. Бг ще очаква отговори и от министерството на земеделието, защото е редно да се помисли сериозно поне по другото предложение на младия фермер, свързано с поемането на разходите на малкия бизнес по таксите за получаване на баркод. Защото без тях достъпът до супермаркетите е немислима, нали. И това очевидно ще бъде тема с продължение.
Екатерина Стоилова
