За модерно мислещите фермери безорното земеделие, или no till-технологията, широко прилагана в САЩ и други земеделски райони по света, се оказва перспективна алтернатива, която би могла да намери добри условия за развитие и в България като една от бъдещите зелени практики, за които 30 на сто от агробюджета до 2027 г. ще отива за опазване на околната среда.
Идеята все още е в начален етап, тъй като предстоят дебати със земеделската общност, но от разговорите със земеделски производители от различни краища на страната се вижда, че безорното земеделие не е толкова непостижимо и че към него има интерес. Така през последните 5-6 години експериментът постепенно прераства в практика, която не само че щади земята и природата, но и постепенно се отблагодарява с добра реколта.
Синор.бг потърси за мнение зърнопроизводителя от Търговищко Божидар Митов, който от четири години отглежда безорно слънчоглед. „Доверявам се на no till технология, като при суша добивите са изключително добри, което се дължи на остатъчната влага в почвата, осигурена при този начин на отглеждане на културите“, посочи Митов. Днес 80 на сто от площите със слънчоглед в неговото стопанство се добиват по този екологично чист начин. Така фермерът се присъединява към редица негови колеги, които през последните години инвестираха в no till.
На този етап Митов не може да прогнозира дали браншовите организации в земеделието ще се обединят около въвеждането на тази технология като зелена практика в зърнопроизводството, защото това е напълно индивидуално решение.
Борислав Петков: Земята ни е дадена назаем от нашите деца - ето защо правя no till земеделие!
Големият проблем за по-масовото разпространение на тази технология е, че фермерите трябва така да разпределят финансовия си риск в първите години на прилагането, когато добивите са почти нулеви и се работи на загуба. Именно затова и повечето земеделци пробват с технологията първоначално на по-малки полета, като впоследствие разширяват производството.
Ако европодпомагането отчасти компенсира липсата на доходност в първите години, то безорното земеделие би намерило място не само сред по-големите арендатори, но и при средните и малки стопанства, коментират експерти.
